Теорията на възбуждането постулира, че хората търсят оптимално ниво на физиологично и психологично възбуждане. Отклонения от това оптимум обясняват две aparentно противоположни феномена:
Високите сензационни търсачи имат по-високо оптимално ниво на възбуждане. Те имат нужда от по-интензивно стимулиране – новина, риск, вълнение (екстрим спортове, употреба на вещества, нови социални ситуации) – за да достигнат зоната си на комфорт. Ниско възбуждащи среди се усещат като недопълнително стимулиращи, дори болно.
Много пациенти с шизофрения преживяват анедония (намален отговор на удоволствие), потенциално произтичаща от хронично ниско базово възбуждане или дофаминова дисрегулация в наградни пътища. Това може да се проявява като:
Така теорията на възбуждането оформя и двете – повишеното сензационно търсене и мотивационната патология при шизофрения – като отклонения от оптималната хомеостаза на възбуждането – едно търси повече, другото не може да регулира или отговаря на наличното.