В Съединените щати защитата за невменяемост е правна защита, която може да се използва в наказателни дела, за да се твърди, че обвиняемият не трябва да бъде държан отговорен за действията си, защото не е контролирал способностите си по време на престъплението. За да бъде успешна, защитата за невменяемост трябва да бъде доказана чрез преобладаване на доказателства. Това означава, че обвиняемият трябва да докаже, че е по-вероятно, отколкото не, да е бил луд по време на престъплението.
Защитата от невменяемост е спорен въпрос и няма консенсус дали трябва да бъде разрешена или не. Някои хора смятат, че защитата от невменяемост позволява на опасните престъпници да избегнат наказанието, докато други смятат, че е необходимо да се защитят хората, които не носят отговорност за действията си, от наказване.
Защитата от невменяемост рядко е успешна и се използва само в малък процент от наказателните дела. През 2012 г. защитата за невменяемост е била използвана само в 0,2% от федералните наказателни дела и 0,1% от щатските наказателни дела.
Ето някои от факторите, които могат да бъдат взети предвид при определяне дали дадено лице е клинично луд или не:
* Психическото състояние на лицето по време на престъплението. Това включва фактори като дали лицето е изпитвало налудности, халюцинации или други симптоми на психично заболяване.
* Способността на човека да прави разлика между правилно и грешно. Това може да се оцени, като на лицето се зададат въпроси относно неговото разбиране на закона и неговите действия.
* Способността на лицето да разбира природата и последствията от действията си. Това може да се оцени, като на лицето се задават въпроси за това какво е направил, защо го е направил и какво е смятал, че ще се случи в резултат на действията му.
Ако се установи, че човек е клинично луд, той може да бъде изпратен в психиатрична болница за лечение. Те могат също така да бъдат освободени условно или условно, при условия, които изискват от тях да продължат лечението.