Хермия и Лизандър: Първоначално Хермия и Лизандър са силно влюбени и решени да бъдат заедно въпреки съпротивата на бащата на Хермия, Егей. Въпреки това, когато Пук случайно прилага любовния еликсир върху очите на Лизандър, той се влюбва в Хелена вместо това. Тази промяна в чувствата причинява голямо объркване и сърдечна болка за Хермия, която не може да разбере внезапната промяна на мнението на Лизандър.
Димитрий и Елена: Първоначално Деметриус изпитва презрение към Хелена, отхвърля нейните чувства и й се подиграва. Въпреки това, когато Пък бърка Деметриус с Лизандър и прилага любовния еликсир в очите му, Деметриус се влюбва дълбоко в Хелена. Тази драматична промяна в чувствата обърква и радва Хелена, която отдавна копнее за любовта на Деметриус.
Титания и дъно: Титания, кралицата на феите, е омагьосана от любовния еликсир и се влюбва дълбоко в Ботом, непохватен тъкач, превърнат в магаре от пакостите на Пък. Това увлечение е ирационално и комично, подчертавайки силата на отварата да изкривява чувствата и желанията.
Оберон и Титания: Оберон използва любовния еликсир, за да накаже Титания за нейния отказ да му даде дете-подменящо се дете. Този конфликт между Оберон и Титания създава напрежение и смущения в приказното царство. Въпреки това, до края на пиесата, Оберон използва отварата, за да възстанови хармонията и да се помири с Титания, символизирайки възстановяването на баланса и реда.
Тези промени в чувствата и емоциите създават сложна мрежа от взаимоотношения и конфликти, които движат сюжета и темите на пиесата. Пиесата изследва ирационалността и трансформиращата сила на любовта, влиянието на външните сили върху човешкото поведение и взаимодействието между реалност и илюзия в човешкия опит.