Какво е вечна самонадеяност?

В реториката вечното самонадеяност е фигура на речта, която се позовава на постоянството или вечността на нещо, често в метафора или сравнение отвъд физическото време. Например, писател може да използва вечната самонадеяност на „звездите, които траят в нощното небе“, за да намекне за трайната природа на герой или идея.