1. Маскирки и погрешна самоличност:
- Виола се дегизира като млад мъж на име Чезарио, за да служи на херцог Орсино, като по този начин подготвя сцената за поредица от погрешни самоличности и обърквания.
- Оливия бърка Сезарио (Виола) с мъж и се влюбва в него, вярвайки, че е пратеник на Орсино.
2. Измама в любовните дела:
- Херцог Орсино се преструва, че е влюбен в Оливия, но всъщност е увлечен от идеята за любов, а не от самата Оливия.
- Първоначалното отхвърляне на Орсино от страна на Оливия я кара да заблуждава другите относно чувствата си, включително да отхвърли ухажор, който намира за непривлекателен.
- Сър Андрю Агучеек се преструва на благороден и богат човек, за да спечели благоволението на Оливия, въпреки че му липсват тези качества.
3. Маскирки за самозащита:
- Мария и сър Тоби Белч измислят схема за измама на Малволио, като му изпратят фалшиво любовно писмо от Оливия. Тази хитрост е отчасти за забавление, но и за защита на Мария от шпионирането и грубото отношение на Малволио към другите.
4. Предателство и нелоялност:
- Малволио предава доверието на Оливия, като приема фалшивото любовно писмо и планира да се ожени за нея. Това води до неговото унижение, когато е подмамен да се държи глупаво пред Оливия и други.
5. Илюзии и самоизмама:
- Герои като Малволио и сър Андрю Агучеек се самозаблуждават относно собствените си качества и начина, по който другите ги възприемат. Това води до хумористични ситуации, в които те несъзнателно са направени да изглеждат смешни.
Тези теми за измама допринасят за сюжета, хумора и изследването на човешката природа на пиесата. Шекспир използва измамата като инструмент за изследване на мотивацията, желанията и уязвимостта на героите, добавяйки дълбочина и сложност към темите на пиесата за любов, идентичност и социални условности.