1. Фигуративен език: Той използва ярък и богат на въображение език в цялата пиеса, за да подпомогне настройката на сцената и да потопи публиката в света на Верона. метафорите, сравненията и персонификацията рисуват ярка картина и извикват образи в съзнанието на читателя, компенсирайки липсата на фонова украса.
2. Описания: Шекспир дава сложни описания на облеклото, жестовете и общия външен вид на героите. Това помага на публиката да си представи героите и физическата среда, преодолявайки празнината, оставена от оскъдния сценичен декор.
3. Сценични указания: Пиесите на Шекспир често включват обширни сценични указания, които предоставят ценна информация за героите, техните движения и обстановката. Актьорите биха интерпретирали тези указания, за да предадат емоциите, реакциите и действията на героите си, което би компенсирало липсата на сложни декори и реквизити.
4. Звукови ефекти: Пиесите на Шекспир включват звукови ефекти, за да подобрят изживяването и да създадат настроение. Например звукът на тромпети, камбани и барабани може да се използва за създаване на усещане за атмосфера или за отбелязване на важни моменти в пиесата.
5. Костюми: Костюмирането в пиесите на Шекспир би допринесло за създаването на илюзии. Сложните костюми могат да сигнализират за състоянието, богатството или социалното положение на героя.
6. Осветление: По времето на Шекспир са използвани техники за театрално осветление, за да се създадат ефекти и да се привлече вниманието към конкретни герои или сцени.
7. Взаимодействие между героите: Героите на Шекспир често дават описания на заобикалящата ги среда, което позволява на публиката да си представи обстановката.
8. Фокус върху езика и диалога: Шекспир набляга на силата на езика и го използва, за да създаде богато, сетивно изживяване. Красноречието и лиричното качество на диалога, включително речи, монолози и отстрани, създават ярки образи в съзнанието на публиката.