Централната ирония на Красавица и звяр заключава в превръщането на грозния звяр в красив принц веднъж чаровът се счупи. Този обрат подчертава основното послание на историята: истинската красота е вътрешна, а не физическа. Повествението подчертава, че любовта вижда насквоз външния вид към добротата вътре, правейки звярското изглеждане на звяра изпитание за Бела — и за публиката — да ценят характера над външността.