Бунтът на Антигона не е бунт заради бунт — той изтича от фундамент на дълбоко държани убеждения. Софокъл изгражда нейния характер около пет преплетени стойности, които я дигат от упорита невина до вечен символ на съвест.
Неяната верност към братя си, Полинейк и Етеокъл, е абсолютна. Когато Креон отказва погребение на Полинейк, брандайки го изпреварник, Антигона рискува смърт, за да го почете. Кръвният дълг превъзхожда държавния декрет.
Тя вярва, че „неписаните, неразклатими закони на боговете“ управляват погребални ритуали. Забраната на Креон е, за нея, богохульство. Религиозният дълг не е подhandelен.
Отказ на погребение на всеки мъртък — изпреварник или не — я удрява като фундаментално несправедливо. Етикетът „изпреварник“ не изтрива човечността, длъжна към трупа.
Антигона действа по лично морално убеждение, не социална конформност. Тя не анкетира хора; тя знае своя дълг и го изпълнява.
Тя знаещо нарушава закона на Креон, приемайки наказанието. Непокорността ѝ не е анархична — е йерархичен избор: божествена заповед над царски декрет.
Тези принципи водят до нейната смърт, но те също закрепват нейното наследство като фигура на морална смелост — една, която избира интегритет над оцеляване.