1. Първоначалната среща :Историята започва с двама мъже, Джими Уелс и Боб, които правят планове да се срещнат след двадесет години в стария ъгъл на Delmonico's. И двамата не знаят за драматичната промяна в живота им, тъй като Джими се превърна в успешен бизнесмен, докато Боб изпитва финансови затруднения. Иронията се крие в това, че читателят осъзнава този контраст, докато героите не забелязват.
2. Очакванията на Джими :Джими с нетърпение очаква срещата със стария си приятел, припомняйки си общото им минало. Той визуализира Боб като успешен бизнесмен или уважаван професионалист. Читателят обаче вече знае, че това предположение е неточно, създавайки иронично съпоставяне между очакванията на Джими и реалността.
3. Трансформацията на Боб :Боб изглежда небрежен и нуждаещ се, разкривайки рязка разлика от проспериращата фигура, която Джими си е представял. Този контраст засилва чувството за ирония и подчертава пропастта между животите им.
4. Офертата на Джими :Когато Джими предлага на Боб петдесет долара, за да му помогне да си стъпи на краката, читателят очаква благодарен отговор. Вместо това Боб упорито отказва, запазвайки гордостта си дори в тежката си ситуация. Това неочаквано отхвърляне добавя още един слой ирония към срещата.
5. Оръжието и разпознаването :Докато напрежението между тях ескалира, Джими вади пистолет, погрешно вярвайки, че Боб е крадец. В напрегнато противопоставяне истината най-накрая се разкрива и двамата мъже се разпознават. Осъзнаването засилва иронията на ситуацията, тъй като пистолетът, първоначално насочен за безопасност, се превръща в символ на тяхното подновено приятелство.
Използването на ирония от О. Хенри позволява на сюжета и темите на историята да се разгърнат по неочаквани и емоционално заредени начини. Създава усещане за напрежение, изненада и размисъл както за героите, така и за читателя.