Ето как филмите създават тази илюзия, използвайки няколко ключови принципа:
1. Устойчивост на зрението :
- Нашите мозъци задържат изображение върху ретината за кратък момент след отстраняването му. Това явление, известно като персистиране на зрението, кара мозъка да смесва леко различните кадри в непрекъснато изображение.
2. Честота на кадрите :
- Филмите се прожектират с определена честота на кадрите, което е броят кадри, показвани в секунда. Стандартната честота на кадрите за повечето филми е 24 кадъра в секунда (fps). Въпреки това, някои съвременни филми може да използват по-високи кадрови честоти, като 48 fps или дори по-високи, за да създадат по-плавно движение.
3. Прогресивни рамки :
- Всеки последователен кадър във филмова последователност представлява лека прогресия в изобразеното движение. Тези прогресивни рамки са проектирани да променят постепенно позицията, външния вид или действието в сцената.
4. Феноменът Фи :
- Феноменът Phi е перцептивна илюзия, която възниква, когато мозъкът интерпретира последователност от леко различни неподвижни изображения като движещ се обект. Този ефект допринася за илюзията за непрекъснато движение във филмите.
5. Последователно подреждане на рамки :
- Кадрите са подредени в определена последователност, която поддържа потока на историята и изобразява желаните модели на движение. Правилната последователност на кадрите е от съществено значение за осигуряване на илюзията за плавно движение.
Комбинирайки тези принципи, филмите създават илюзията за движение и оживяват истории, действия и герои на екрана. Тъй като кадрите се променят бързо пред очите на зрителя, възприеманата плавност и непрекъснатост на движението ни позволяват да изживеем динамичния и завладяващ свят на киното.