Разсъждението не винаги почива на недоказани предположения. Докато някои аргументи започват с премиси, приети за дадени, други изграждат заключения от наблюдаеми доказателства. Разликата лежи между дедуктивното и индуктивното разсъждение – две фундаментални начини на логическо мислене.
Дедуктивното разсъждение започва с премиси, предполагаеми за истински. Ако премисите са валидни и логиката здрава, заключението следва с абсолютна необходимост. Разгледайте класическия пример:
Премиса 1: Всички мъже са смертни.
Премиса 2: Сократ е мъж.
Заключение: Сократ е смъртен.
Тук истинността на заключението е гарантирана от структурата на аргумента самия. Никаково емпирично наблюдение не е необходимо; заключението е съдържано в премисите.
Индуктивното разсъждение работи по различен начин. То извлича вероятни заключения от модели в наблюдения или доказателства, без да разчита на предполагаеми премиси. Например:
Наблюдение: Слънцето е изгревало на изток всеки записан ден.
Заключение: Слънцето ще изгрее на изток утре.
Това заключение не е сигурно – винаги е възможно утре слънцето да не изгрее – но е силно подкрепено от масивна маса от последователни доказателства. Индуктивните заключения са изначално вероятностни, все пак те формират гръбнака на емпиричната наука и ежедневното знание.
И двете форми са съществени. Дедуктивната логика предоставя ригорозен рамка за математика и формални системи, докато индуктивното разсъждение ни позволява да навигираме в света, да формулираме научни теории и да вземаме практически решения базирани на непълна информация.