Ето как:
* Морално превъзходство: Виктор се представя като човек с интелект и научен напредък, но действията му са водени от дълбоко погрешно чувство за его и високомерие. Той вярва, че е морално по-висш от своето творение, отказвайки да поеме отговорност за съществуването на чудовището и страданието, което причинява.
* Игнориране на човечеството на чудовището: Виктор вижда чудовището като чудовище, същество, лишено от човешки качества, въпреки молбите на чудовището за състрадание и разбиране. Това отричане на човечеството на чудовището засилва собственото му погрешно възприятие и поддържа цикъл от жестокост и страх.
* Бягство от отговорност: Вместо да се изправи пред последствията от действията си, Виктор изоставя чудовището, оставяйки го да се оправя сам и се превръща в опасен изгнаник. Той дава приоритет на собственото си емоционално благополучие пред това на чудовището, като допълнително подчертава своето лицемерие.
* Роматичен идеализъм: Виктор копнее за знания и власт, но не успява да обмисли етичните последици от научните си занимания. Неговият романтичен идеализъм го заслепява за потенциалните последствия от действията му, което в крайна сметка води до трагедия.
Струва си да се отбележи, че лицемерието на Виктор не винаги е умишлено. Той често е воден от страх, вина и отчаяно желание да се защити от последствията от действията си. Тази сложност го прави очарователен и морално двусмислен герой, а не откровен лицемер.
В крайна сметка действията на Виктор демонстрират опасностите от неконтролираната амбиция и колко е важно да признаем последствията от нашите избори. Той е предупредителна история за това как дори най-брилянтните умове могат да бъдат погълнати от собственото си високомерие и да не успеят да видят човечността в хората около тях.