В „Трева“ Сандбърг използва образа на тревата, за да представи устойчивостта на живота. Стихотворението започва с реда „Натрупайте телата високо при Аустерлиц и Ватерло“, който се отнася до две големи битки в Наполеоновите войни. След това Сандбърг продължава да описва как тревата расте над бойното поле, покривайки телата и възстановявайки живота на земята. Това изображение подсказва, че дори сред смъртта и разрушението все още има надежда за нов живот.
В „Анекдот за буркана“ Стивънс използва образа на буркан, за да представи силата на изкуството да трансформира естествения свят. Стихотворението започва с реда „Поставих буркан в Тенеси“, което изглежда като просто изявление на факта. След това обаче Стивънс продължава да описва как бурканът променя пейзажа около себе си. Бурканът се превръща във фокусна точка за естествения свят и изглежда, че внася ред и красота в хаоса. Тази образност предполага, че изкуството има силата да осмисля света и да създава нещо ново и красиво извън обичайното.
Както „Трева“, така и „Анекдот за буркана“ са мощни стихотворения, които използват естествени образи, за да изследват сложни идеи за живота, смъртта и изкуството. Докато двете стихотворения са различни по много начини, те споделят някои важни прилики в своите теми и образи.