Реакцията на Джак към смъртта на Саймън е сложна и показателна:
* Първоначално недоверие и объркване: Първоначално Джак е объркан от събитията, вероятно защото не е участвал пряко в убийството на Саймън. Той стои назад, наблюдавайки неистовите действия на момчетата и последствията от нападението.
* Апатия и отричане: Той бързо се опитва да се дистанцира от събитието. Той твърди, че няма представа какво се е случило със Саймън, въпреки че знае много добре какво са направили момчетата. Той избира да се съсредоточи върху по-непосредствената грижа на лова.
* Облекчение и обосновка: Въпреки че не е изрично заявено, се подразбира, че Джак изпитва чувство на облекчение от смъртта на Саймън. Беше все по-разочарован от противопоставянето на Саймън на лидерството му и от прозренията му за дивачеството на момчетата. Смъртта на Саймън премахва заплахата за силата на Джак и укрепва властта му над групата.
* Рационализация: Джак оправдава убийството, като твърди, че Саймън е бил "бабат" и е трябвало да се справи с него. Това показва нарастващото му спускане към дивачество и готовността му да използва насилие, за да запази властта си.
Като цяло реакцията на Джак към смъртта на Саймън подчертава липсата му на разкаяние, нарастващата му безчувственост и амбицията му за власт. Той демонстрира смразяващо безразличие към стойността на човешкия живот, отразявайки мрака, пуснал корени в сърцето му.