В „Децата“ неназованият разказвач никога не заявява изрично какво „не е наред“ с родителите му. Историята обаче предполага няколко проблема:
* Емоционална дистанция: Родителите са изобразени като дистанцирани и емоционално откъснати от децата си. Те участват в повърхностни разговори и изглеждат по-загрижени за собствените си тревоги, отколкото за благополучието на децата си.
* Липса на комуникация: Семейството се бори да общува ефективно, което води до недоразумения и разочарование. Родителите на разказвача са представени като затворени и нежелаещи да споделят своите мисли и чувства.
* Нереалистични очаквания: Родителите имат нереалистични очаквания от децата си, особено по отношение на тяхното разбиране на концепциите и емоциите на възрастните. Те притискат децата да се държат по-възрастни, отколкото са, което води до чувство на отчуждение.
Вместо директно да заявява какво не е наред, Бартелме използва фините детайли и наблюденията на разказвача, за да създаде картина на нефункциониращо семейство, където комуникацията е напрегната и липсва емоционална връзка.