Ето разбивка на реакциите:
Обществено възмущение:
* Обществена скръб: Феновете бяха съсипани. Заваляха писма до вестниците и до самия Дойл, изразяващи гняв и тъга. Мнозина го смятаха за лична загуба.
* Петиции: Бяха подписани петиции, изискващи Дойл да възкреси Холмс. Някои дори стигнаха дотам, че заявиха, че ще откажат да четат бъдещи истории на Дойл.
* Театрални представления: Театър в Лондон обяви, че ще продължи да поставя пиеси на Шерлок Холмс въпреки смъртта на героя, доказвайки неговата трайна популярност.
Литературно въздействие:
* Повишаване на славата на Холмс: По ирония на съдбата решението на Дойл затвърди позицията на Холмс като културна икона. Реакцията на обществеността демонстрира неговата трайна привлекателност и гарантира неговото наследство.
* Ефектът "Празен стол": Отсъствието на Холмс в по-късните истории направи присъствието им още по-силно. Очакването на неговото завръщане добави слой интрига към писането на Дойл.
* Завръщането на краля: Общественото недоволство в крайна сметка накара Дойл да върне Холмс в „Приключението на празната къща“ (1903), ход, който допълнително затвърди статуса на героя.
Гледната точка на Конан Дойл:
* Желание за нови предизвикателства: Дойл, плодовит писател, беше нетърпелив да изследва други жанрове и герои. Чувстваше, че е изчерпал потенциала на Шерлок Холмс.
* Лични причини: Дойл беше дълбоко засегнат от загубата на брат си и тъмнината на историята отразяваше собствената му скръб.
* Обществен натиск: Въпреки че първоначално Дойл остана твърд на решението си, огромната обществена реакция в крайна сметка го убеди да върне Холмс обратно.
Трайното наследство:
Решението на Дойл да убие Холмс, въпреки първоначалната обратна реакция, в крайна сметка се оказа майсторски ход. Създава усещане за трайно очарование от героя, гарантирайки продължаващото му значение в популярната култура повече от век.