аргументи за това, че призракът е истински:
* Играта третира призрака като истинско образувание. Други герои виждат и взаимодействат с призрака, а не само от Хамлет. Това добавя достоверност към неговото съществуване.
* Призракът има осезаем ефект върху събитията. Откровенията на призрака подтикват Хамлет към действие, което води до верига от събития, която води до многобройни смъртни случаи.
* Призракът има специфични знания и цел. Той разкрива тайни на миналото и изисква отмъщение, което предполага истинско желание да повлияе на настоящето.
Аргументи, че призракът е плод на въображението на Хамлет:
* Психическото състояние на Хамлет е нестабилно. Той вече скърби и предразположен към меланхолия. Призракът може да бъде проява на неговата вина, гняв и желание за справедливост.
* Играта подчертава ненадеждността на перспективата на Хамлет. Неговият известен „да бъдеш или да не бъдеш“ разузнава естеството на самата реалност. Това би могло да подскаже, че призракът е част от неговите вътрешни сътресения.
* Целта на призрака изглежда служи на собствените желания на Хамлет. Исканията на призрака съвпадат перфектно със собствените чувства на отмъщение на Хамлет.
В крайна сметка интерпретацията зависи от индивида.
* реалистът може да разглежда призрака като свръхестествена сила.
* Психологическа интерпретация може да види призрака като символ на вътрешните сътресения на Хамлет.
Нееднозначността на Шекспир позволява и двете интерпретации, а тази отвореност е ключова част от трайната привлекателност на пиесата.