Личен опит: Като ветеран, който вероятно е бил свидетел и преживял ужасите на войната от първа ръка, разказвачът има дълбока връзка с темата. Като пише военни истории, разказвачът се опитва да обработи и осмисли собствените си преживявания.
Катарзис: Писането на военни истории може да служи като форма на катарзис за разказвача. Чрез екстернализиране и изразяване на емоциите, травмата и спомените, свързани с войната, разказвачът намира облекчение и начин да се справи с психологическото въздействие на своите преживявания.
Свидетелство: Разказвачът се чувства отговорен да бъде свидетел на събитията и преживяванията от войната. Чрез техните истории разказвачът има за цел да почете засегнатите от конфликта и да допринесе за колективна памет, която признава реалностите и последиците от войната.
Социален коментар: Военните истории често носят социален коментар, подчертавайки политическите, етичните и моралните сложности около войната и последиците от нея. Разказвачът може да използва техните истории, за да критикува отношението на обществото към войната, да предизвика конвенционалните разкази или да повиши осведомеността за човешката цена на конфликта.
Запазване на историята: Военните истории допринасят за запазването на историческите събития. Като документира преживяванията и личните разкази на участниците, разказвачът гарантира, че историите от войната няма да бъдат забравени и че бъдещите поколения могат да се поучат от миналото.
Лечение: Писането на военни истории може да бъде терапевтичен процес, помагащ на разказвача да излекува раните от войната и да се примири с преживяванията си. Като споделя техните истории, разказвачът намира утеха и усещане за приключване.
В обобщение, разказвачът на „Засада“ пише военни истории като начин да преработи своите преживявания, да свидетелства за ужасите на войната, да предложи социален коментар, да запази историята и да намери изцеление и катарзис.