Трагичният герой на Аристотел обикновено е сложен и морално двусмислен герой, който поради комбинация от собствените си недостатъци и обстоятелства преживява падение и в крайна сметка среща нещастна съдба.
Prufrock, от друга страна, не се сблъсква със значителен обрат на съдбата или изправен пред неизбежна гибел в поемата. Вместо това той е изобразен като интроспективен и самоосъзнат индивид, борещ се с вътрешни страхове, съмнения и тревоги, които му пречат да се ангажира напълно с живота и да изразява желанията си.
Докато интроспекциите на Пруфрок разкриват неговата емоционална дълбочина и вътрешен конфликт, пътуването му не следва класическата траектория на трагичен герой. Вместо това стихотворението изследва състоянието му на бездействие, неспособността му да предприеме решителни стъпки и да преодолее своите задръжки, което го оставя в състояние на постоянен застой.
Заслужава обаче да се отбележи, че поемата не предлага ясна и окончателна интерпретация и някои читатели може да намерят елементи, които резонират с концепцията за трагедията. Например интензивната загриженост на Пруфрок за социалните норми и обществените очаквания може да се разглежда като форма на самоналожено лишаване от свобода, което в крайна сметка му пречи да постигне лична реализация и щастие.
В крайна сметка, докато Дж. Алфред Пруфрок може да показва определени характеристики, обикновено свързвани с трагичните герои, като интроспекция, вътрешни конфликти и неспособност за решително действие, той не въплъщава напълно традиционната концепция за трагически герой в аристотелевския смисъл.