1. Морална дилема: Слизането на Хамлет в морално съмнително състояние е очевидно чрез неговото съзерцание за самоубийство и идеята „Да бъдеш или да не бъдеш“. Напомнянето за ада служи като предупреждение за последствията от неговото продължително колебание и моралните последствия, с които може да се сблъска в отвъдния живот.
2. Откровението на призрака: Призракът на бащата на Хамлет му се явява и разкрива истината за убийството му, изисквайки Хамлет да отмъсти. Описанието на призрака на мъченията, които изтърпява в Ада, подчертава неотложността и важността на отмъщението за смъртта му, за да не би Хамлет да претърпи подобна съдба.
3. Смъртта на Офелия: Трагичната смърт на Офелия допълнително допринася за произхода на Хамлет. Случайното й удавяне го кара да бъде фалшиво обвинен за нейната смърт, което увеличава тежестта на вината му и увеличава вътрешния му смут. Напомнянето за Ада засилва чувството му за отговорност и последствията, с които може да се сблъска, ако причини вреда на другите.
4. Контраст на Клавдий: Отлагането на Хамлет често се противопоставя на бързите и безмилостни действия на чичо му Клавдий, който уби брат му и бързо се ожени за вдовицата му. Този контраст подчертава бездействието на Хамлет и подчертава последствията, с които може да се сблъска в отвъдния живот, ако не изпълни дълга си.
5. Предсказване: Напомнянията за потенциалното слизане на Хамлет в Ада служат като предвестни елементи, намекващи за трагичния завършек на пиесата. Съзерцанието на Хамлет за самоубийство и неговото съзнание за задгробния живот подсказват крайната съдба, която го очаква.
Като цяло, напомнянията за слизането на Хамлет в ада служат за засилване на неговия вътрешен конфликт, засилват чувството за неотложност да отмъсти на баща си и предвещават трагичния изход, който в крайна сметка го сполетява. Тези елементи допринасят за богатото характеризиране на Хамлет и изследването на теми като смъртността, вината и моралната отговорност в пиесата.