В цялата поема Енгъс говори за „сърцето на жената“ като нещо, което е едновременно крехко и мощно. Той казва, че е „като птица в храст“ и че е „като пламък в лампа“. Тези метафори подсказват, че сърцето на жената е нещо едновременно красиво и опасно. Това е нещо, което може да донесе голяма радост, но може и да причини голяма болка.
Енгъс в крайна сметка намира своя идеален любовник и той успява да притежава сърцето ѝ. Той обаче знае, че това щастие няма да е вечно. Той казва, че „Ще остарея и ще се уморя, / Но няма да забравя / Сърцето на жената“. Това подсказва, че сърцето на жената е нещо, което си струва да се грижите, дори и да е само за кратко.
„Сърцето на жената“ е централна тема в поемата „Песента на странстващия Енгус“. Това е символ на любов, копнеж и желание. Това е нещо, което е едновременно крехко и мощно, и е нещо, което си струва да се цени.