В цялата „Илиада“ Хектор е представян като благороден воин и предан защитник на Троя. Неговата чест и чувство за дълг го карат да се бие смело в Троянската война, дори когато е изправен пред огромни шансове. Той е известен със своята сила, смелост и умение в битка и печели уважението както на своите събратя троянци, така и на гръцките си противници.
Благородният характер на Хектор обаче също се превръща в източник на неговата гибел. Чувството му за чест го кара да се изправи срещу Ахил в единоборство, въпреки че знае, че Ахил е практически непобедим и е предсказано, че е причината за падането на Троя. Лоялността на Хектор към неговото семейство, неговия град и неговия народ го принуждава да вземе това съдбоносно решение, въпреки съзнанието му за вероятния изход.
В същото време съдбата на Хектор е предопределена от боговете, особено Зевс и Аполон, които играят значителна роля в събитията от Илиада. Зевс държи везните на съдбата и решава хода на войната, като смъртта на Хектор е неразделна част от неговия план. Аполон, покровителят на Троя и Хектор, също се намесва понякога, но в крайна сметка не може да предотврати смъртта на Хектор.
Пророчеството около падането на Троя допълнително запечатва гибелта на Хектор. Според пророчеството Троя не може да бъде превзета, освен ако Ахил не се върне на бойното поле и Хектор не бъде убит. Това знание добавя елемент на неизбежност към съдбата на Хектор, карайки да изглежда, че смъртта му е предопределена и неизбежна.
В заключение, характерът и съдбата на Хектор са неразривно свързани в Илиада. Неговата благородна и почтена природа го кара да прави избори, които в крайна сметка допринасят за падането му, докато намесата на боговете и пророчеството за падането на Троя гарантират, че съдбата му е предрешена. Както личните му качества, така и силите извън неговия контрол се заговорничат да доведат до трагичния край на Хектор, което го прави сложен и завладяващ герой в древния епичен разказ.