Единственият път, когато Питър наистина пораства, е в романа на сър Джеймс Матю Бари от 1911 г. „Питър и Уенди“. В тази книга Питър се завръща в Лондон, за да помогне на дъщерята на Уенди, Джейн, която е отвлечена от капитан Хук. По време на престоя си в Лондон Питър взаимодейства с човешкия свят и започва да изпитва привързаност към Джейн и нейното семейство. Това го кара да започне да поставя под въпрос вечното си детство и да обмисля идеята да порасне. В крайна сметка обаче той избира да се върне в Невърленд, неспособен напълно да се откаже от магическия си живот.
В някои интерпретации на историята на Питър Пан, като филма от 2003 г. "Питър Пан", героят в крайна сметка остарява поради уникални обстоятелства или поради външни сили. Все пак същността на Питър Пан като вечно дете остава централна тема в различните адаптации и представяния на героя.