Визията на Макбет също подчертава неговия страх от възмездие и загуба на власт. Призракът на Банко се появява, за да напомни на Макбет за неговото престъпление и да го предупреди за последствията. Макбет е ужасен да не бъде разобличен и да не загуби всичко, което е спечелил чрез амбициите си. Този страх го тласка по-дълбоко в цикъл на насилие и отчаяние, тъй като той става все по-склонен да извърши отвратителни действия, за да запази позицията си.
Параноята, която Макбет изпитва, е очевидна във възприемането му на призрака на Банко като заплаха. Той се убеждава, че духът на Банко го преследва и крои заговор срещу него. Тази параноя пречи на Макбет да мисли рационално и да взема разумни решения. Той става изолиран и подозрителен към всички около себе си, което допълнително подкопава психическата му стабилност.
Чрез визията на призрака на Банко, драматургът предава състоянието на ума на Макбет като човек, погълнат от чувство за вина, страх и параноя. Призракът служи като символ на психологическото страдание и морален упадък на Макбет, предвещавайки окончателното му падение.