Преди Шели срещу Креймър беше обичайно кварталите в Съединените щати да имат расово ограничителни споразумения, които забраняваха продажбата или отдаването под наем на имоти на определени расови групи. Тези завети често са били използвани, за да се държат афро-американците извън белите квартали. През 1945 г. Джей Д. Шели, афроамериканец, купува дом в квартал в Сейнт Луис, Мисури, който има расово ограничителен завет. Собствениците на имоти в квартала съдят Шели с аргумента, че договорът му забранява да притежава имота.
Делото стигна до Върховния съд, който се произнесе в полза на Шели. Съдът постановява, че расово ограничителните завети не са изпълними от държавните съдилища, защото нарушават клаузата за равна защита на Четиринадесетата поправка към Конституцията на Съединените щати. Съдът се мотивира, че споразуменията са дискриминационни и че лишават афроамериканците от правото им на равна защита по силата на закона.
Решението по делото Shelly v. Kraemer беше голяма стъпка напред в борбата за граждански права в Съединените щати. Това помогна да се премахнат правните бариери, които пречеха на афро-американците да притежават домове в бели квартали и проправи пътя за десегрегация на жилищата. Решението вдъхнови и други правни предизвикателства срещу дискриминационни практики, като сегрегация в училищата и обществените помещения.
Shelly v. Kraemer се смята за едно от най-важните дела във Върховния съд в историята на гражданските права. Това беше забележително решение, което помогна да се промени хода на американската история и даде значителен принос в борбата за расово равенство в Съединените щати.