1. Природата на истината и измамата: Стихотворението изследва размитата линия между истината и измамата, подчертавайки колко лесно реалността може да бъде манипулирана. Това се илюстрира чрез вътрешния конфликт на говорещия, който се бори да разбере истината за собствените си действия и хората около него.
2. Силата на паметта и миналото: Стихотворението подчертава тежестта на миналото и трайното въздействие на спомените. Говорителят е преследван от миналото си, неспособен напълно да избяга от влиянието му. Това е особено очевидно във взаимодействието му с героя от "Хил Самуел", който въплъщава чувство за вина и отговорност.
3. Търсенето на идентичност и принадлежност: Говорителят се бори със собствената си идентичност и място в света. Той поставя под въпрос чувството си за себе си и търси връзка с другите. Това търсене на принадлежност е преплетено с неговата борба да разбере сложността на миналото си и на хората около него.
4. Крехкостта на човешките взаимоотношения: Поемата изследва деликатната природа на човешките взаимоотношения и потенциала за предателство и загуба. Взаимодействията на говорещия с другите, особено героят на „Хил Самуел“, подчертават уязвимостта и сложността на междуличностните връзки.
5. Тежестта на отговорността и вината: Чувството за отговорност и вина прониква в стихотворението, особено във връзката на говорещия с героя от „Хил Самуил“. Това чувство за вина е дълбоко вкоренено и формира представата на говорещия за себе си и света около него.
В крайна сметка „Хълмът Самуил“ е сложна и многостранна поема, която не подлежи на едно единствено, просто тълкуване. Силата му се крие в способността му да предизвиква набор от емоции и мисли у читателя, подтиквайки го да размишлява върху темите за истината, паметта, идентичността и сложността на човешките взаимоотношения.