Ето защо:
* Милтън беше твърд защитник на свободата и свободата на словото, но той вярваше в върховенството на закона и справедливия процес. Той поддържаше правото на хората да се съпротивляват на тиранията, но не подкрепяше извънсъдебното убийство на монарси.
* Възгледите на Милтън за монархията бяха сложни и нюансирани. Той вярваше, че хората имат право да свалят тираничен крал, но също така вярваше, че кралят трябва да бъде подчинен на върховенството на закона.
* Най-известната творба на Милтън, *Изгубеният рай*, е комплексно изследване на природата на доброто и злото, силата и властта. Той не одобрява изрично смъртта на крале в тази работа, въпреки че възгледите му за естеството на властта могат да се тълкуват като критични към монархията.
Важно е да се отбележи, че докато Милтън не се застъпваше за цареубийство, той беше яростен критик на монархията. Той написа множество памфлети и трактати, противопоставящи се на политиката на крал Чарлз I и подкрепящи каузата на парламентаристите по време на Гражданската война в Англия. Аргументите му обаче се фокусираха върху злоупотребата с власт и необходимостта от конституционна реформа, а не върху убийството на краля.
Също така е важно да се прави разлика между възгледите на Милтън и действията на други революционери. Докато някои хора по време на Английската гражданска война се застъпиха за смъртта на крал Чарлз I, самият Милтън не го направи.
В заключение, докато Джон Милтън беше яростен критик на монархията и силен защитник на републиканизма, той не одобряваше смъртта на кралете. Неговите възгледи за монархията бяха сложни и нюансирани и той вярваше в върховенството на закона и правото на хората да се съпротивляват на тиранията, но не и да участват в извънсъдебни убийства.