Въведението на Мери Шели от 1831 г. към Франкенщайн очертава романа като квинтесенциално готично дело чрез няколко конвенции:
„Мрачната нощ на ноември“ и „дъждът, капал тъжно“ установяват мрачно, бурийско, потискащо настроение, централно за готичната проза.
Основната премиса – оживяване на мъртва тъкан – олицетворява готичната фасцинация с преодоляване на границите между живот и смърт и гротескното.
И Виктор, и Създанието са дълбоко изолирани, отхвърлени от обществото, оглеждайки егзистенциалното изгоничество на готичния протагонист.
Шели подчертава вътрешното мъчение на Виктор – преместване от външни призраци към вътрешни психологични безсънници, белег на зрела готична литература.
Роденето на романа в бодна кошмар подчертава готичното привилегиране на подсъзнанието, ирационалното и извишеното въображение.
Описания на алпийски бури и анимиране на Създанието извикват устрах, смесен с трепет – Бъркяното извишено, дефиниращо готичната естетика.
Така въведението не просто разказва за произхода на романа, но и сигнализира за неговата дълбока съвместимост с готичните тропове: мрак, престъпление, изолация, psihическа дълбочина и извишеното.