Редовете, за които мислите, са:
> " **В малката, безименна, невзрачна уличка,
> Това пред ужасната Темза с износената гума,
> Там стои къща, съвсем проста и благородна, ще срещнете,
> Това прилича на библиотека на някой отминал господар;
> И там, на втория етаж, ще чувате всяка вечер,
> Глас в тъмното, мек-нисък и светъл,
> И ще го чуете да казва:„Аз съм господарката тук,
> И знам, че ти си любовницата, скъпа!**"
Това стихотворение е драматичен монолог и е изречено от жена, която планира да отрови своя съперник в любовта. Това е класически пример за майсторството на Браунинг в психологическата драма и способността му да създава ярки и обезпокоителни герои.
Ако търсите самото стихотворение, можете лесно да го намерите онлайн, като потърсите „Лабораторията от Робърт Браунинг“. Можете също така да го намерите в много антологии на поезия.
Струва си да се отбележи, че Хъмбърт Улф е британски поет, но не е толкова известен като Робърт Браунинг. Известен е с леките си и остроумни стихове, но не е написал „Лабораторията“.