***
> Първа глава
> СЛУЧАЙНО ИЗПАРИХ МОЯ УЧИТЕЛ ПО АЛГЕБРА.
> Това не е нещо, което забравяте, дори ако сте дванадесет годишен дислексик с ADHD, като мен. Искам да кажа, че повечето учители така или иначе не бяха толкова вълнуващи, с изключение на г-жа Додс, която беше истинска лудница. От една страна, тя носеше тези черни, островърхи обувки, които щракаха винаги, когато вървеше по коридора. От друга страна очите й ми напомниха на ястреб. Тя имаше начин да ме гледа така, сякаш виждаше право през черепа ми.
> Г-жа Додс беше и единственият учител, който някога ме е карал да се чувствам зле заради моето ADHD. "Пърси", казваше тя, "щеше да се справиш много по-добре, ако просто се опиташ да се съсредоточиш."
> Винаги съм искал да й кажа, че се опитах да се съсредоточа, но мозъкът ми просто беше устроен по различен начин. Искам да кажа, че когато имаш мозък като моя, все едно имаш хиляди различни радиостанции, които излъчват едновременно. Не беше само една станция, бяха всички, всяка по-шумна от предишната.
> Но никога не съм казвал нищо от това. Просто седях в задната част на нейния клас, мечтаейки за всички неща, които бих предпочел да правя, отколкото да науча за квадратната формула.
***
Уведомете ме, ако искате да прочетете повече!