1. Характеристика:
* Кръгли знаци: Билбо Бегинс претърпява значително развитие на характера, превръщайки се от плах хобит в смел и находчив авантюрист. Гандалф, Торин Дъбощит и Голъм също показват дълбочина и сложност.
* Плоски символи: Някои герои като троловете и гоблините служат като препятствия и антагонисти, като им липсва широко развитие.
2. Образност и символика:
* Описателен език: Толкин използва ярки описания, за да създаде богат и завладяващ свят, като „лунната светлина на реката“ или „тъмните дълбини на гората“.
* Символизъм: Единственият пръстен, картата и играта с гатанки имат символично значение. Пръстенът представлява изкушение и сила, картата представлява надежда и напътствие, а гатанките представляват остроумие и мъдрост.
3. Структура на сюжета:
* Пътешествието на класическия герой: Пътешествието на Билбо следва архетипа на пътуването на класическия герой, включително призива към приключение, изпитания и завръщане с трансформиращо преживяване.
* Нарастващо действие и кулминация: Историята се изгражда към кулминацията си с битката на петте армии, където всички конфликти кулминират.
* Deus Ex Machina: Навременното пристигане на Гандалф в ключови моменти, като по време на битката, може да се счита за deus ex machina.
4. Тема:
* Кураж и устойчивост: Пътуването на Билбо подчертава важността на изправянето пред страховете и преодоляването на предизвикателствата.
* Дом и принадлежност: Историята изследва темите за дома, принадлежността и търсенето на своето място в света.
* Алчност и егоизъм: Конфликтът между джуджетата и Смог изследва опасностите от алчността и значението на безкористността.
5. Наративни техники:
* Разказ от първо лице: Историята е разказана от гледната точка на Билбо, предлагайки лична и интимна гледна точка.
* Предвестник: Толкин фино загатва за бъдещи събития, като появата на Голъм или зловещите описания на леговището на Смог.
* Ретроспекция: Историята понякога използва ретроспекции, за да разкрие минали събития и да предостави контекст.
6. Други устройства:
* Алитерация: Толкин често използва алитерация за подчертаване и запомняне, като „Билбо Бегинс“ или „Съкровището на Торин“.
* Персонификация: Той придава човешки качества на неодушевени предмети, като „говорещия меч“ или „пеещата река“.
* Метафора: Той използва метафори, за да създаде ярки образи, като „гората беше тъмно море“ или „драконът беше планина от огън“.
Това са само някои примери за литературните средства, използвани в „Хобитът“. Толкин майсторски ги преплита, за да създаде завладяваща и трайна история.