1. Промяна на перспективите:
* Разказът на Виктор: Този раздел често се характеризира с драматичен, изповедален и често самосъжаляващ тон. Гласът на Виктор разкрива неговите вътрешни борби, вина и ужас, докато той се изправя срещу последствията от действията си. Той често използва възвишен, поетичен език, подчертавайки интелекта си и емоционалния смут, който преживява.
* Разказът на чудовището: Разказът на Чудовището придобива по-съпричастен, уязвим и на моменти обвинителен тон. Езикът му често е прост и директен, отразявайки неговото самообразование и стремежа му към разбиране. Шели описва неговата самота, болка и копнеж за приемане, принуждавайки читателя да постави под въпрос обществените предразсъдъци и природата на човечеството.
* Писма и записи в дневника: Романът включва писма и записи в дневника на Робърт Уолтън, които предоставят по-обективна и дистанцирана перспектива . Това позволява на Шели да предложи по-широк обществен контекст за действията на Виктор и тежкото положение на Чудовището.
2. Контрастна дикция:
* Повишен език: Шели използва сложен речник и сложни структури на изреченията, особено в разказа на Виктор. Това подчертава неговия интелектуализъм и величието на неговата амбиция. Това обаче може да предаде и чувство на необвързаност и арогантност.
* Прост език: В разказа на Чудовището езикът е ясен и често разговорен. Това отразява липсата му на формално образование и борбата му да изрази сложните си емоции. Създава усещане за автентичност и уязвимост.
3. Преминаване от готически хорър към философски размисъл:
* Готически ужас: Шели използва ярки описания и напрегнати сюжетни точки, за да предизвика страх и напрежение. Романът е пропит с елементи от готическия жанр, особено в сцените на създаването на чудовището и ужасяващите срещи между Виктор и създанието.
* Философска рефлексия: Романът също така навлиза в дълбоки философски въпроси за сътворението, отговорността, морала и природата на човечеството. Шели използва тези моменти, за да оспори обществените норми и да провокира по-дълбоки размисли върху човешкото състояние.
4. Хумор и ирония:
* Черен хумор: Шели понякога използва черен хумор, за да предостави сатиричен коментар за отношението на обществото към науката, амбицията и социалното изключване. Това добавя слоеве на сложност към разказа, предотвратявайки го да се превърне само в разказ на ужаса.
* Ирония: Романът е пълен с иронични ситуации, особено в последствията от действията на Виктор. Тази ирония подчертава присъщите недостатъци на човешката амбиция и непредвидените последици от научния прогрес.
Като цяло, Мери Шели майсторски манипулира тона, за да създаде сложен и многопластов роман, който продължава да резонира с читателите векове по-късно. Чрез безпроблемна смяна на перспективите, използване на контрастираща дикция и вплитане на елементи от ужас, философия и сатира, тя създава мощно и трайно изследване на човешката природа и нейната сложност.