Как Едиктът на Нант (1598) усмири католици и угоноти
Едиктът на Нант на Хенри IV приключи френските войни за религия чрез калкулиран компромис:
За католици (meerност)
- Католицизмът възстановен като държавна религия — символичен и институционален примат.
- Угоноти забранени за високи постове — политическата власт остана католическа.
- Нови протестантски църкви не в 10 лиги от католически градове — защитен градски католически доминант.
За угоноти (малцинство)
- Свобода на съвест и клонение — могли да държат служби в определени градове (~200) и частни имения.
- Права за местни постове — в техните крепости (напр. Ла Рошел, Монтобан).
- Гражданско равенство — образование, търговия, наследство, съдебен достъп.
- Place de sûreté — 100+ офортени градове за сигурност (ключова гаранция).
Оценка
ПрAGматичен премир: католици запазиха символичен супремацизъм; угоноти спечелиха пространство за оцеляване. Отменен от Людовик XIV през 1685 (Едикт на Фонтенбло) → угонотски егзод, икономичен brain drain, международна осъда. Отмяната на едикта често се цитира като голяма стратегическа грешка, ослабила Франция демографски и икономически.