Централна тема: Чиновниците в малък руски град са алчни, некомпетентни, самозапазващи се – повече заинтересовани от обогатяване отколкото от държавна служба. Лесно се мамят от самозванец Кхлестаков, разкривайки системна чупливост.
Героите са карикатури на недостатъци (алчност, тъйност, глупост). Неразбирателствата и хаосът произхождат от техната некомпетентност. Комедията служи като огледало на пороките на обществото и властните динамики.
Кхлестаков олицетворява силата на илюзията – той процъфтява на страха и желанието на чиновниците да вярват на неговата фалшивост. Неговата идентичност размазва реалност/фикция. Пiesaта предупреждава за последствиците, когато лъжата заместват истината.
Ревизорът остава вечна сатира за корупция, човешка глупост и необходимостта от автентичност.