В началото на пиесата:
* безразличие и избягване: Първоначално Хамлет е привлечен от Офелия, дори споделя нежна сцена с нея в акт II. Чувствата му обаче са засенчени от мъката му и завладяващото чувство на предателство от смъртта на баща му и прибързаното повторно брак на майка му. Той започва да се дистанцира от Офелия, дори я кара да вярва, че е полудял.
* измама и манипулация: В известна сцена Хамлет си представя лудостта и се изправя срещу Офелия с бараж от объркващи и смущаващи произнасяния. Той се подиграва с нея и нейната добродетел, поставяйки под въпрос лоялността й към баща й и поставя под въпрос собствения си здравина. Неговите действия са ясно предназначени да наранят Офелия и да я прогонят, но не е ясно дали той напълно осъзнава последствията от поведението си.
По -късно в пиесата:
* ескалация на жестокостта: Поведението на Хамлет към Офелия става все по -грубо и жестоко. По време на срещата им в сцената на монашеството той е брутално честен, казвайки й, че никога не я е обичал. Той също така се подиграва с нейното благочестие и я обвинява, че е "либерална" и "безразборна", която предполага, че той проектира собствения си гняв и безсилие върху нея.
* Неволна вреда: Докато намеренията на Хамлет са неясни, действията му оказват пагубно въздействие върху психическото състояние на Офелия. Тя се спуска в лудост, разумността й се разби под тежестта на отхвърлянето на Хамлет, смъртта на баща й и социалната стигма, с която се сблъсква.
* трагични последици: Смъртта на Офелия чрез удавяне е пряка последица от суровото лечение на Хамлет и манипулацията, която той й нанесе. Въпреки че той не възнамеряваше да я убие, действията му несъмнено допринесоха за нейната трагична смърт.
Анализ на поведението на Хамлет:
Лечението на Офелия на Хамлет често се анализира чрез различни лещи:
* собственият му вътрешен конфликт: Хамлет се бори с мъка, предателство и усещане за огромна отговорност. Неговото летливо поведение към Офелия може да се разглежда като външна проекция на собствените му вътрешни сътресения и объркване.
* Мизогинистични нагласи: Някои критици твърдят, че третирането на Хамлет към Офелия отразява мизогинистичното нагласи, преобладаващо по времето на Шекспир, представяйки жените като крехки и лесно манипулирани.
* неволна жестокост: Докато Хамлет може да не е възнамерявал да задвижва Офелия до нейната смърт, неговото призрачно и манипулативно поведение ясно допринесе за нейната трагична съдба.
В крайна сметка лечението на Офелия на Хамлет е сложен и смущаващ аспект на пиесата. Докато той е представен като жертва на собствените си обстоятелства, действията му към Офелия са неоспорими и последиците им са трагични.