Пиесата на Артър Милър Котелът използва редица литературни приеми, за да задълбочи темите за истерия, честност и политическо преследване. Ето най-представените приеми с примери от пиесата.
Цялата пиеса функционира като алегория за слушанията на МакКарти през 1950 г., когато невиновни хора бяха обвинени в комунизъм без доказателства. Салемските процеси за вещици отразяват „червената тревога“, подчертавайки опасностите от масова истерия и необосновани обвинения.
Обекти и декори носят символичен тегло:
Милър използва метафори за предаване на вътрешни състояния. Например, Абигейл Уилямс описва себе си като „птица, пееща във вятъра“, подсказвайки за свобода и křхкост. Джон Проктър казва „Направих звънец от честта си!“, превръщайки репутацията си в резонаниращ обект, който може да се счупи.
Нечовешки елементи получават човешки качества за засилване на атмосферата. Абигейл описва вятъра като „хладна мъжка ръка“, превръщайки природата в заплашващо присъствие.
Повторение на начални съгласни звуци добавя ритмична интензивност:
Повторение на гласни звуци създава звукова съгласуваност:
Публиката знае, че момичетата претvárват одержаност, докато съдът им вярва, създавайки напрежение между видимост и реалност.
Честността и самоконтролът на Елизабет Проктър са фойл на измамата и страстта на Абигейл; интеллектуалната ригидност на Хейл е фойл на прагматичната морал на Проктър.