"Лисет" (1886) е една от най-нюансираните индиански истории на Киплинг. Неговите многослойни теми:
Англо-индианският офицер Стрикланд и момичето от хълмовете Лисет споделят страстна, обречена връзка. Любовта тук е едновременно превъзходяща и разрушителна - подкопаена от културски бездни, погрешно разбиране и дисбаланс на властта.
Стрикланд олицетворява Раджът: самоуверен, снизходителен, накрая пренебрежителен. Лисет представлява колонизирания субект - ярка, духовна, накрая предадена. Историята разкрива невъзможността за автентична връзка през колониалната пропаст.
Стрикланд притежава институционална власт (офицер, мъж, британец). Лисет е маргинализирана (жена, коренна, обръщена). Киплинг раз sezе как полът и империята се пресичат, за да уマイルтят гласа ѝ.
Удрящата красота на Лисет плените Стрикланд - но той желае образа, а не личността. Неговото притежание е филтрирано през расово и културно предубеждение.
Лисет е разкъсана: възпитана от мисионери, обучена в християнството, но укоренена в традициите на своя племе. Стрикланд използва нейната лименалност. Нито един свят я не приема пълно.
Коренните вярвания (хълмовният бог, предзнаци) управляват изборите на Лисет. Трагичният кулминатор - нейното завръщане в хълмовете, отхвърляне на християнството - е представен като неизбежен, а не просто личен.
Невъзможността на Стрикланд да види Лисет като равна - неговата културна арогантност - ги унищожава и двамата. Историята приключва не с примирение, а с преследващо разделяне.
"Лисет" надхвърля своята епоха: критика на империята, замаскирана като роман, налагаща, че любовта без уважение е колониализъм под друго име.