В романа Дупки на Луи Сачар, Станиейл Йелнатс не пише на майка си за дупки или дневник. Историята се фокусира върху опита на Станиейл в Лагер Зелено Езеро, където момчетата копаят дупки ежедневно. Станиейл пише писма до дома, но техното съдържание не е детайлизирано в книгата. „Дупките“ са наказание и по-късно търсене на закопано съкровище, не тема за кореспонденция с майка си.