Слънцестоене:
1. Лятно слънцестоене (20-22 юни в Северното полукълбо):
- Това е денят, в който Слънцето достига най-високата си точка в небето, гледано от Северното полукълбо.
- Това носи най-дългия ден и най-късата нощ в годината в Северното полукълбо, сигнализирайки официалното начало на лятото.
- Обратното се случва в южното полукълбо, където е най-късият ден и началото на зимата.
2. Зимно слънцестоене (21-23 декември в Северното полукълбо):
- Зимното слънцестоене отбелязва най-късия ден и най-дългата нощ в годината в Северното полукълбо.
- Това е денят, когато Слънцето е в най-ниската си точка на небето, сигнализирайки началото на зимата.
- В южното полукълбо този ден отбелязва лятното слънцестоене, с най-дълъг ден и най-къса нощ.
Равноденствия:
1. Пролетно равноденствие (19-21 март):
- Пролетното равноденствие настъпва, когато оста на Земята не е наклонена нито към, нито встрани от Слънцето.
- Това води до равни часове дневна светлина и тъмнина на всички географски ширини, отбелязвайки официалното начало на пролетта в Северното полукълбо и есента в Южното полукълбо.
2. Есенно равноденствие (22-24 септември):
- Есенното равноденствие се случва, когато отново земната ос не е нито наклонена към, нито далеч от Слънцето.
- Той носи равни часове дневна светлина и тъмнина, което означава началото на есента в Северното полукълбо и пролетта в Южното полукълбо.
Като цяло, слънцестоенията и равноденствията са важни астрономически събития, които диктуват сезонните смени и вариациите в дневните часове, докато Земята обикаля около Слънцето през годината. Тези небесни маркери са имали огромно културно, религиозно и практическо значение в различни цивилизации през цялата история.