Античността, обхващаща приблизително 500 г.пр.Хр. до 500 г.сл.Хр., обхваща гръко-римския свят и кладе основите на западната цивилизация. Този период бележи забележителни културни, интеликтуални и политически постижения в Европа, Близкия изток и Северна Африка.
Обществото беше строго йерархично. Богати земеделци държеха политическата власт на върха, последвани от търговци и ремесленници, формиращи среден клас. Повечето бяха селяни и робове с ограничени права.
Семейството беше основната социална единица. Бащата (paterfamilias) разполагаше с абсолютна власт над жена и деца. Жените имаха малко правни права и се считаха за собственост на мъжете си. Децата се очакваше да се подчиняват и да приносят принос в домкинството.
Образованието се ценеше, но беше ограничено до елитните мъже. Богатите момчета посещаваха частни училища, изучавайки литература, философия и риторика. Момичете рядко получаваха формално образование, но увечеха domácни умения като четене, писане и шиене.
Релиозното разнообразие охарактеризира ерата. Гърците и римляните практикуваха политеизъм; евреите поддържаха монотеизъм. Християнството възникна през 1-ви век сл.Хр. и се разпространи бързо през Римската империя.
Иконични творби включват гръцки skulptтури (Венера от Мило, Аполон Белведер) и римски строежи (Колизей, Пантеон), прославени с красотата, пропорциите и инженерството си.
Гръцки философи (Сократ, Платон, Аристотел) револуционизираха мисленето. Римски поети (Вергилий, Овидий) създадоха епични произведения, прославящи грандиозността на Рим.
Античността глубоко оформи западната култура, влияейки върху изкуството, архитектурата, литературата, философия и развитието на съвременната наука и демокрация.