Според идеята на народния хедонизъм хората често правят избори, базирани единствено на способността си да максимизират собственото си сетивно удоволствие и да избегнат дискомфорта в настоящия момент. Това може да доведе до тесен фокус върху краткосрочните удоволствия и пренебрегване на потенциалните отрицателни въздействия на тези действия върху тях самите, другите или обществото като цяло.
Фолклорният хедонизъм е в контраст с по-сложните философски и етични подходи към щастието, които разглеждат фактори като добродетел, смисъл, личностно израстване, взаимоотношения и благосъстоянието на другите като важни аспекти на пълноценния живот.
Докато търсенето на удоволствие и избягването на болката са естествени човешки желания, народният хедонизъм предполага тенденция към прекалено опростяване и приоритизиране на сетивното удоволствие за сметка на други значими и устойчиви източници на щастие. Критиците твърдят, че разчитането единствено на търсенето на удоволствие често води до липса на лична реализация и може да подкопае по-широките социални и етични съображения.