Франц Шуберт (1797–1828) създава над 1500 произведения за 31 години — но неговата не музикални заетости не са отвлечение; те хранят изкуството му. Четири коня съформят неговия творчески живот.
Шуберт прави ежедневни дълги разходки през венските гори и лозя (Wienerwald, Prater). Композира умствено докато ходи — мелодии, хармонии, цели песенни структури пристигат в ходба ритъм. Приятелите забелязват, че спря באמצע разговор, с далечен поглед, "чувайки" нещо. Цикълът "Зимно пътешествие" (Winterreise) с неговия странник оглежда собствения му перипатетичен процес.
Умел пианист и компетентен виолончелист, Шуберт не просто пише за другите — той свири. Шубертиади (неформални събирания при приятели) го включват на пиано, премиериращи лийд, пианистични дуети, камерни произведения. Той отчете оркестров партитури на клавиатура, редуцирайки ги в реално време. Изпълнението държи писането му идиоматично.
Жаден потребител на поезия (Гете, Мюлер, Шилер, Хайне), драми (Шекспир в превод), романи (Уолтър Скот). Той не простоmusicва текстове — той ги населява. Над 600 лийд съществуват, защото той чете компулсивно. Литературното качество на вокала му писане остава неповторимо.
Далеч от мита за мъчения единич, Шуберт е обичан за юмор, мимика и разказване. Неговият кръг (Фогел, Шпаун, Купелвайзер, семейство Шобер) дава емоционална и материална подкрепа. Забавлява с импровизирани пианистични ескици, остроумни импровизации върху приятелски теми. "Трутовият квинтет" е написан за конкретно събиране.
Природата дава структура (ходба ритъм = музикален ритъм). Изпълнението дава обратна връзка. Четенето дава текстове. Приятелите дават публика. Хобитата му са неговият композиторски метод — интегрирани, а не отделени.