Електор Максимилиан Франц (Бон): Финансира ранни студии и пътуване до Виена 1787 г. Подкрепя ранни произведения (Клавирни трио Op. 1).
Принц Николаус Естерхази (Айзенщадт, 1792–1795): Длъжност дворцов композитор. Финансова стабилност за симфонии 1–2, първите два клавирни концерта, ранна Фиделио. Но Бетховен се дразни от ограничената публичност.
Обратно във Виена (1796+), Бетховен пионерира фриланс модела, подкрепен от аристократи:
Овластява: Финансова свобода да експериментира, пише големи мащаби произведения, осигурява изпълнители/зали.
Ограничава: Понякога натиск да опростява за аристократически вкус; доходова волатилност при смърт/оттегляне на покровители.
Покровителството премоства слуга на двора до независим артисти, давайки пространство за средните/кръсни шедьовори (Симфонии 3–9, късни квартети, сонати), дефиниращи западната музика.