Лайтмотивите на Вагнер често се основават на съществуващи мелодии или музикални мотиви, но той често ги променя или трансформира, за да отговарят на конкретния контекст. Например, лайтмотивът, свързан с героя на Зигфрид в неговата опера „Пръстенът на Нибелунга“ се основава на традиционната немска народна песен „Зигфридов рог“. Вагнер обаче променя мелодията и оркестрацията на песента, за да създаде по-героична и величествена тема.
Лайтмотивите могат да се използват и за символизиране на абстрактни концепции или идеи. Например в операта на Вагнер "Тристан и Изолда" лайтмотивът, свързан с любовта между двамата заглавни герои, е хроматична мелодия, която се издига и спада на вълни, символизирайки интензивния и страстен характер на тяхната връзка.
Използването на лайтмотиви от Вагнер оказва силно влияние върху по-късните композитори и техниката сега се използва широко във филмовата музика и други форми на драматична музика.