В „Елинор Ригби“ на The Beatles, „другата страна“ на самотния съществуване на Елинор често се интерпретира като отец Макензи – свещеникът, който пише проповеди „които никой няма да чуе“ и накрая служи на погребението ѝ.
Той носи „лицето, което пази в буркан до вратата“ – метафора за клирическа персона или скрита идентичност. Като нейен исповедник, той може да е единственият, който наистина е познал вътрешния ѝ живот. Неговата самотна ритуал (дърнене на чорапи, писане на проповеди) огледа нейния (сбиране на ориз, чакане при прозореца).
Заедно те представят две форми на изолация: нейна социална, неговата духовна. „Бурканът до вратата“ sugerира лицето, което представя на парахията – и това, което пази за себе си.