От пълния текст на монолога на Хемлет в Акт III, сцена I, две твърдения са категорично истински:
Верно. Отварящият ред – „Да бъде, или да не бъде: това е въпросът“ – оформя цялата реч като екзистенциален бинарен избор: потерпяване на страдания („стрелите и стълбите на коварната съдба“) или им край („вземи оръжие срещу море от беди / И чрез противопоставяне им дай край“).
Верно. След каталогизиране на жизнените страдания (угнетение, презрение, неотвърната любов, правно закъснение, невъзнаградена заслуга), той заключва: „Но страхът от нещо след смъртта… обърква волята / И ни кара да понасяме тези зли, които имаме / Понеже летим към други, които не познаваме.“ Страхът от непознатото загробно живот претеглява известните страдания.
Монологът не е съобщение за самоубийство – това е философско пресмятане. Хемлет разсъждава своя път към продължаване на съществуването. Трагедият е, че той продължава да разсъждава, докато сюжета изисква действие.