Джаред ефективно подчертава как експлоатираните са направени невидими и често изтрити от разказа на обществото. Той осъжда избирателното прилагане на законите и справедливостта, което позволява на управляващите да избягат от отговорност и отговорност за действията си. Повтарянето на фразата „И когато ги няма,/Те си отиват като дъх“, акцентира върху дълбоката загуба и заличаване на експлоатираните, подчертавайки дехуманизиращото въздействие на тяхната експлоатация.
Освен това Джаред хвърля светлина върху опустошителните ефекти от колонизацията, разселването и извличането на ресурси върху местните общности и земите на техните предци. Той разкрива разрушителната алчност, която движи експлоатацията на природата, оставяйки след себе си само безплодни руини и замърсени пейзажи. Препратките към „изнасилващи гори“ и „плачеща земя“ създават ярки и сърцераздирателни образи, които подчертават мащаба на опустошението на околната среда, причинено от неограничената експлоатация.
Като цяло стихотворението на Джаред „Expelled“ служи като мощно обвинение в експлоатация, изискващо внимание и действия за справяне със системните несправедливости. Чрез своите трогателни и емоционални думи Джаред насочва вниманието към продължаващата експлоатация на уязвимите групи от населението и призовава обществото да се изправи срещу и да изкорени тези потиснически структури, които поддържат цикли на страдание и маргинализация.