В „The Apparition“ Джон Дон използва персонификация с характеристичната си метафизична остроумие. „Бедният ясен“ е надарен с човешки емоции – пренебрежение, страх, потна устрашенност – докато очаква призрачното посещение на говорителя.
Ясенът, известен с треперените си листа, става заместник на напуснат влюбен. Той „се къпя в пот“, „лежи“ в грозота и очаква الظрвението с същата безпомощна очакване, която говорителят е изпитвал. Естественото трепене на дървото се превръща в психологическа травма.
Дон не просто антропоморфизира за украса. Персонификацията срушава границата между човешкия и естествения свят, предполагайки, че предалството е космическо състояние, а не просто лично. Страданието на ясена огледало страданието на говорителя; природата сама свидетелства за жестокостта на фалшивата любов.
Тази техника – даване на дърво виновна свест – е квинтесенция на Дон: удряща, интеллектуално ловка и емоционално точна.