Бележка: Стихотворението, известно като „Во Фландрия“, е написано от Джон Макрей, а не от Айвор Гърни. Подаденият текст съответства на иконичното дело на Макрей. По-долу е анализ на това стихотворение.
Во Фландрия полетата папунки вятър
Между кръстовете, ред на ред,
Който маркират нашето място; и на небето
Скричите, все още смело пеейки, летят
Тъй се чуват сред оръжията по-долу.Ние сме мъртвите. Преди кратки дни
Ние живеехме, усещахме заря, виждахме залез,
Обичахме, и бяхме обичани, и сега лежим
Во Фландрия полетата.Превземайте нашата рязка с врага:
От вие, от слабеещите ръце ние хвърляме
Факелът; нека бъде ваш да го държите високо.
Ако прекършите вяра с нас, които умираме
Ние няма да заспим, макар папунки да растат
Во Фландрия полетата.
Стихотворението на Макрей противопоставя нездравата красота на папунковите гробове на безприютния грим на артилерията. Понаданият говорит колективно, подтиквайки живите да продължат борбата и да почитат жертвата им. Директният адрес превръща наблюдението в молба. Повторението на „Во Фландрия полетата“ и „Ние сме мъртвите“ заякорява емоционалното тегло. Финалното предупреждение – „Ние няма да заспим“ – свързва паметта с траен длъжност. Кратко, мощно сливане на елегия и призив до оръжие.