В Шекспировото Пролет (от Загубената любов на труда, Акт 5, Сцена 2), редът:
„Тогава ти безоръжиена костенурко от кутията си,“
сравнява адресата (вероятно Наварския крал или съученик) с костенурка, втегляща се в раковината си — бавен за действие, бавен за решение, прекалено предпазлив. „Кутията“ е раковината; „безоръжиена“ предполага уязвимост при излагане. Ето и лека насмешка към интелектуалното колебане пред лицето на сърдечната срочност.
Костенурката — древен, внимателен, оброен — става емблема на учения, който прекалено мисли страстта.